ПРИКАЗКИ ПО ПЪТЯ НА КОПРИНАТА с полет от Истанбул 2024 (трансфер от Варна и Бургас)

Туристическа програма

• Ден 1Варна – Бургас – Истанбул

  22:00 ч. трансфер от Варна - Катедрален храм „Св. Успение Богородично”; 00:00 ч. Бургас – бензиностанция OMV до хотел Мираж /*точните часове на тръгване ще бъдат изпратени допълнително с информацията за отпътуване няколко дни преди началото/ с лицензиран транспорт в посока летище Istanbul Airport.

• Ден 2Истанбул – Газиантеп - Зеугма: (вечеря)

  Сутрешен директен полет от Истанбул до Газиантеп на Turkish Airlines – 09:30 ч. и кацане на летището в Газиантеп 11:10 ч. /местно време/*подлежи на препотвърждение

  Приключението ни започва с град Газиантеп - градът на мозайките, гастрономията, баклавата и много други – Газиантеп!

  Когато някой е в Газиантеп, градът „герой“ – gazi, както самият Ататюрк го нарича, посещението на Музея на мозайките е задължително.

  Древната Зеугма е основан от генерал в армията на Александър Велики. Съкровищата, включително мозайките, остават относително неизвестни до 2000г, когато работата на археолозите разкрива безумни красоти, мозайка след мозайка. Оказва се, че това място било арена на майстори, които се съзтезавали да пресъздадат сцени от гръцката и римската митологии. Мозайките на Зеугма са с удивително качество и изящество, но една малка фреска се превръща в загадка, гордост, а вече и емблема на града – Лицето на Менада! Тя е измайсторена с такава деликатност, че напомня на великия Леонардно Да Винчи. Очите на момичето те фиксират независимо къде се намираш в залата. И до ден днешен има спорове на кого принаджелжи това лице. Не са малко хората, които смятат, че това е портрет на Александър! Други смятат, че това е момиче – циганка и затова всички я наричат така. Отговорът на тази загадка може да се появи скоро, тъй като ще бъдат събрани на едно място, за първи път след повече от век, останалата част от фреската – тялото, която се намира в САЩ. /Разглеждане ок. 1,30 ч./

  Забележителност в града е Цитаделата, известна още като Калето, разположена в центъра на града. Крепостта е основана по Римско време, но нейната роля е особено важна по време на Първата Световна война, когато тук се водят мащабни битки между френската и турската армии. За кратко градът е бил под френско влияние, подобно на Сирия, която дълги години е била френска.

  БОНУС за всички наши гости – Музей на героите на Газиантеп „25 Декември 1920г“ – единственaта по рода си в цяла Турция експозиция, която представя със „звук и мирис“ 26-месечната френска окупация над града. Маслена живопис върху специално тъкано платно с дължина 120 м, височина 13 м и дълбочина 38 метра.

  Древният Антеп е единственият град в Турция, който е в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО, заради гастрономията. Има защо!  В него 252 лицензирани традиционни ястия, като само кебапите са тридесет и два.

  Прочутият „шамфъстък“, който ние много обичаме, в Турция се нарича „антепфъстък“. Някаква регионална ревност, най-вероятно. На старата чаршия, която ще имаме удоволствието да посетим ще срещнем много баклаваджийници, но най-известната и важната е „Гюллуоглу“ – Синът на розата, създадена още от 1850г. В нея няма да видите обикновена баклава с орехи, а само от специалната с антепкси фъстък. И нека чуем Махмуд – един от пра-пра внуците на майстора, коя е добрата баклава –„тя трябва да има точни съставки, а сиропът да е толкова, че когато обърнеш тавата на опаки да не изпадне нищо. Ако има повече сироп или по-малко, всичко ще падне на земята“. Обича и да го демонстрира! Корите трябва да са толкова тънки и така добре обработени термично, поляти с горещия сироп, че когато притиснеш баклавата с език към небцето, те трябва да се топят. Повярвайте ни, топят се! Всички, в Турция смятат, че антепската баклава е най-добрата! Уверете се и Вие.. За другия емблематичен антепски десерт наречен „катмер“, приготвен с рафинирано краве масло, което ухае божествено, не смятайте калориите, а си представяйте удоволствието..

  Градът е известен и със своите джигерджийници, където хората сядат, за да опитат именно този специалитет от дроб. Всеки един от субпродуктите си има отделен начин на приготвяне – пилешки, телешки, агнешки. Значение има и нарязването, и подправките. И само тук те имат този чуден антепски привкус.

  В Газиантеп има и много работилнички, от където могат да се купят джезвета, съдове за готвене и безброй други джаджи, но всички изработени от мед, затова още го наричат и градът на бакърджиите. Свободно време за разходка. Настаняване. Вечеря.

  Нощувка.

• Ден 3Газиантеп – Халфети – язовир Ататюрк – Немрут - Шанлъурфа (закуска и вечеря) 250 км

  Закуска. Отправяме се към градът на черната роза – Халфети и по път обширни градини с шам фъстък и маслини.

  Изтокът винаги е бил извор на мистика и множество загадки. Една от тях е забулената в тайни черна роза на Халфети. Тя е едно от най-редките растения на света! Отглежда се само тук и никъде другаде. Подхранва се от водите на р. Ефрат и изисква определено ниво на рН и въпреки че цъфти червена, с напредването на лятото тя се превръща в черна.

  Според разказите на местните хора, прочутата черна роза е растяла единствено в стария град Халфети. Селището датира от 855 г. пр.н.е. и е било разположено на източния бряг на р. Ефрат, на 120 км от Урфа. По проект „Югоизточен Анадол“ през 90-те години на XX век е започнато строителство на язовира Биреджик, който влязъл в експлоатация през 2000 г. Старият град Халфети бил потопен, а жителите му (близо 2500 души) били преместени в „новото” Халфети, на разстояние около 10 км от старото населено място. При преместването си хората взели черните рози с тях. Обаче розата, известна като „арабската булка” или „арабската красота”, не виреела на новото място. Почвата на стария Халфети, подхранвана от водите на Ефрат, била различна. След намесата на областни служители били събрани резници от растението. Засадили ги в оранжерии близо до първоначалното му място с цел да имитират оригиналните им условия. В резултат на това цветето било спасено от изчезване. Розата на Халфети може да расте и в други региони, но когато цъфти, загубва черния си цвят и става класически червена. Естественият пигмент се нарича антоцианин, който е естествено цветно съдържание, намиращо се в боровинките и малините. Черните рози обикновено цъфтят само 2 пъти на 1 година за 15 дни.

  Според вярванията черната роза не носи смърт, а има положително символно значение. Цветът й символизира началото на нещо ново, голяма промяна, смъртта на старите навици и началото на нова ера на надежда и мир, черната роза може да донесе огромна радост.

  Обяд и разходка с лодка над потъналия град Халфети – Анадолският Бодрум!/* с доплащане/

  С лодка ще преминем покрай десетки пещери. Много впечатляваща е древната крепост Румкале (Rumkale), построена от асирийците, по-късно превземана от византийски и арменски армии. Селджукските турци и османците запазили крепостта, която са използвали, за да затвърдят исляма в Анадола. Ще видим и „потопеното“ минаре на местната джамия във водата и още много чудновати гледки..

  Фотопауза на панорамната площадка над реката Ефрат към най-големия язовир в Турция – „Ататюрк“. Строежът на язовира, разположен между окръзите Шанлъурфа и Адъяман, започва през 1983 г. и завършва през 1992 година. Язовирът, който е предназначен за производство на електрическа енергия и напояване, е шестият по големина язовир в света по обем. Той е петият най-мощен ВЕЦ в света и покрива 20% от общата енергия, произвеждана от водноелектрическите централи в Турция.

  Язовирната стена на този гигантски проект, който е изцяло дело на турски работници и инженери, е завършен само за 80 месеца. В изкуственото езеро от 817 кв. км., образувано след изграждането на язовирната стена, се провежда ежегоден Международен фестивал на водните спортове. Събитието е четвърто по големина в света, който се превърна в любим фестивал на международните спортисти по ветроходство, гребане, плуване и различни подводни спортове. Освен това на езерото плават и фериботи, които се движат между Кахта и Сиверек, общини на Адъяман и Шанлъурфа.

  Обяд в района на Адъяман.

  По път ще разгледаме моста Cendere/Джендере, издигащ се над едноименната река. Построен през II век в чест на римския император Септимий Север, мостът е обслужвал военните акции на империята. Дълъг 120 и широк 7 метра, с една голяма арка, той е идеално запазен и реставриран. От едната му страна се издигат две високи колони, а от другата е останала само една. Колоните са посветени на императорското семейство и носят техните имена.

  В късния следобед потегляме за един от най-важните национални паркове на Турция и най- високо разположения музей на открито в света - Планината Немрут или Немруд (Mount Nemrut). През 62г пр.н.е. цар Антиох I Теос на Комагена построява на върха на планината гробница – светилище, оградено от огромни стауи с височина 8-9м., а именно – два лъва, два орела и фигури на различни гръцки, арменски и персийски божества. В култов надпис, Антиох, декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколения, като благодарност към боговете и своите предшественици. След голямо заметресение главите на статуиите падат. По-късно хората са се опитали отново да ги нагласят по посока слънцето. Така на западната, по-малка тераса, главите гледат на запад, а на източната, по-голяма тераса – на изток. Гробницата е открита през 1881 година от немския инженер Карл Сестер. Негово дело са единствените направени до днес археологически разкопки. През 1987 година планината Немрут е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Мястото е магическо, на около 2150м надпоморска височина, където можете да видите най-красивите изгрев и залез в цяла Турция. Отнасяме със себе си снимки и емоции за цял живот!

  Преминаване по един от най-новите мостове в областта – Ниссиби! Мостът Ниссиби е въжен мост, завършен на 21 май 2015 г., обхващащ резервоара Ататюрк на река Ефрат на границата на провинция Адъяман-Шанлъурфа в югоизточна Турция.

  Отправяме се към районът на Урфа, понастоящем Шанлъурфа, който е с изключително богата древна история.

  Настаняване в хотела.

  БОНУС за всички наши гости: традиционна вечеря „Съра геджеси“ - посещение на ресторант с  анадолска музика на живо, богата вечеря с ястия от района на Урфа и прочутото чии  кюфте - приготвя се пред посетителите по атрактивен начин, единствено в този район на Турция.

  Нощувка.

• Ден 4Шанлъурфа – Езерото със свещените риби - Гьобеклитепе - Мардин: ок. 250 км (закуска и вечеря)

  Закуска.

  И според еврейските, и според мюсюлманските традиции Урфа се счита за родно място на пророк Авраам. Районът е тясно свързан и с пророк Йов (на арабски Аюб). Но не само главните религии почитат този град. Арменците го считат за свещен град – според тях тук е създадена арменската азбука. Урфа е град, който е бил превземан и доминиран от няколко цивилизации, включително шумери, вавилонци, хети, арменци, асирийци, перси, македонци, римляни, византийци и кръстоносци.

  Мюсюлманският свят е превърнал този град в голям поклоннически център, регионална Мека за хората, живеещи в радиус от около 1000 километра. Те вярват, че в една от пещерите в центъра на съвременния град е роден Ибрахим (Aвраам) – един от най-важните пророци в исляма.

  Разходка из разкошната градина с канали. До джамията Halil-ur-rahman, една от най-красивите в Урфа, има езето с шарани, които хората хранят. Казват, че всеки, който улови риба ще ослепее. Езерото е на мястото, където Цар Немрут искал да изгори Авраам като жертва. Бог обаче се намесва, превръщайки огънят във вода, а въглищата от кладата в риби.

  Вместо да изчезне в пламъците, светецът литва във въздуха и пада върху легло от рози. Дали розите са били черни, това остава загадка…

  Свободно време на езерото със свещените риби и чаршията.

  През 2019г. е обявена от Министерството на културата и туризма на Република Турция за година на Гьобекли тепе и широко отворя врати за нас! Някои учени предполагат, че наблизо, в Гьобекли тепе, са живели Адам и Ева.

  Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания, а през 2018 г. бе включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той един от най-древните известни мегалити в света като възрастта му се определя на около 12 000 години, което го прави с 4 хиляди години по-старо от Пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-старо от Стоунхендж в Обединеното кралство. Определен в началото като неолитно селище, със следи от византийски и ислямски гробища, чудният мегалит се извисява на около 300м над планината, от където праисторическите хора са имали възможност да наблюдават стада диви животни, полета с ечемик, плодни дръвчета и плаващи в течащите наоколо реки мигриращи пернати. Според думите на немския археолог Клаус Шмид – истински рай, който вероятно е привличал голям брой ловци от Африка и Левант. И тъй като не е открил доказателства за човешко население, трайно населявало Гьобекли тепе, той вярва, че това е сътворено от хора място, използвано за поклонение от безпрецедентен мащаб – първият храм в света, построен върху възвишение.

  Древното съоръжение е впечатляващ пример за сръчност. Състои се от побити каменни колони с изображения на диви животни, подредени в кръгове с еднакво разположение и две колосални Т-образни колони в центъра, заобиколени от по-малки камъни, гледащи навътре. Почти всички колони в Гьобекли тепе имат различни животински релефи, като преобладават не тези на ядивни животни, а на страшни същества – лъвове, скорпиони, паяци и най-вече лешояди. Някои култури смятали, че тези големи птици пренасят плътта на мъртвите в рая. На част от каменните стълбове са разпознати и символи с безспорно астрономическо значение като тези на слънцето и луната. Това, както и различната ориентация на централните стълбове са дали повод на някои изследователи да смятат, че това не е просто храм, а преди всичко обсерватория с цел наблюдение на небесни обекти като планети и съзвездия. И да спрем до тук, всичко останало на място, но завършваме с думите, че изследванията на мегалита са изключително ценен принос към познанията за зората на човечеството и превръщат Гьобекли тепе в своеобразна „лаборатория“, криеща тайните за създаването на човешката цивилизация. /Разглеждане ок. 1,30ч./

  Отпътуване за Мардин – турския Йерусалим, разположен на границата между Анадола и  Месопотамия, следващият уникален град в турския югоизток! На арамейски името означава „крепост“. Каменната архитектура на града е единствена по рода си в света. Сградите са фантастична смесица от персийска, арабска и селджукска архитектура. Тук има над 20 уникални пещери, където са се криели от преследване ранните християни. Мардин е с облик музей на открито. Тук се намират и църквите на едно от най-старите  християнски общества - Сурияните. Мардин и стъпаловидно разположените му сгради, изградени от златист вулканичен камък и сливащи се с хълма, както и богатата им декорация, превръщат града в истински архитектурен шедьовър. Мардин е странно, приказно място, което не прилича на никое друго!

  Заедно, ще имаме уникалната възможност да разгледаме забележителностите на град Мардин: Голямата джамия - Улу  Джами или най-важния религиозен храм в Мардин, Зинджирие медресеси – ислямско училище, красива сграда с декорации на стени и тавани от 1385г., църквата  Кърклар – Свети четирдесет мъченици, построена през 569 г. и други православни църкви.

  Свободно време за разходка в перлата на Югоизточна Турция. Вечеря в хотела. Нощувка.

• Ден 5Мардин – Дара – Беязсу – манастир Моргабриел - Мидят: ок. 150 км (закуска и вечеря)

  Закуска. Пътуването ни става все по-вълнуващо и все по на юг.

  Ще посетим древният град Дара или Ефес на Месопотамия! Намиращ се само на 30 км югоизточно от Мардин, още в миналото градът е имал стратегическо значение. Името си носи от Дарий I, а в оригинал от персийски “Darayavaush” означава “крал”. След победата на Александър Велики над персите този регион преминал под господството на Селевкидите. По-късно град Дара е бил завладяван последователно от римляните, византийците и арабите, след което районът е включен в турските територии. /Разглеждане ок. 1 ч./

  Беязсу или „Бялата вода“ - спирка за отдих в един прекрасен оазис, зеленина и прохлада на фона на безводната и обезлесена част на района. Над 20 ресторанта предлагащи страхотни местни специалитети, на които трудно можете да устоите.

  Манастир „Мор Габриел“ или „Свети Гавраил“, едно от свещените места, съставляващи анадолската мозайка и отразяващо богатството на тези земи... Манастирът, като всички манастири е построен на отдалечено и високо място сред дъбови дървета. Подобно на другите уникални за региона структури, манастирът е построен от жълт варовик и представлява истинско архитектурно бижу. Храмът привлича внимание със своята невероятна каменна зидария, размери и години. Просто е невъзможно да се повярва, че е построен преди стотици години.

  Мидят и ако феновете на турските сериали се досещат за филма “Завръщане“ или Sila в оригинал! Очакват ни красиви моменти..

  Следва посещение на известният конак в града, където е сниман не само филмът с чаровният Боран ага. Ще посетим и манастирът Мор Габриел, православен, който и днес служи като център на сурияните. При възможност се отбиваме в завода за производство на известното суриянско вино, след което започва пешеходната ни разходка по старите каменни улици на Мидият. Ще разгледаме красивите старинни къщи на града, които са показни в много от турските сериали. Ще посетим и ателиетата, където се изработва известното Телькяри /telkyari/ сребро – финни нишки вплетени по уникално красив начин.

  Настаняваме се. Вечеря. Нощувка.

• Ден 6Мидят – Хасанкейф – Батман - Диарбекир: ок. 180 км (закуска и вечеря )

  Закуска. Маршрутът продължава да ни впечатлява с вълшебства!

  Хасанкейф е град, разположен по поречието на р. Тигър, в окръг Хасанкейф, провинция Батман, Турция. Обявен е за природна защитена зона от Турция през 1981 г. Въпреки местните и международни възражения, градът и неговите археологически обекти бяха наводнени като част от проекта за язовир Ълъсу/Ilısu. Време за снимки.

  Преминаване покрай град Батман, пристигаме в още един град на контрастите – Диарбекир, градът, който всъщност се развива с всяка изминала година! Забравете всичко до сега, което знаете и сте чували за това място, просто гледайте и се наслаждавайте на това, което виждате.. Уникално е!

  Туристическа програма в Диарбекир на туркски Диарбакър - разходка покрай крепостните стени на стария град, снимки пред Минарето на четири колони. Посещение на арменската църква „Surp Giragos, Улу джамия (стар християнски манастир), панорамната площадка с изглед към градините Хавсел.

  Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.

• Ден 7Диарбекир – Татван – остров Акдамар – Ван: ок. 380 км (закуска и вечеря)

  След закуска потегляме за Татван.

  При възможност: Фотопауза на моста Малабад. Каменният мост е с най-големия оцелял арков участък в света със своята заострена главна арка с обхват 40,86 метра. На него са снимани сцени от известния турски сериал „Вятърничав”.

  Посещение на остров Акдамар в Езерото Ван, което е солено безотточно езеро в Арменското плато, в Източна Турция, близо до границата с Иран. То е най-голямото езеро в страната с широчина 119 км и дълбочина 451 метра. Заобиколено е от високи планини, покрити със снежна шапка. Обгърнато от легенди и споменавано в древни исторически и географски произведения, езерото предлага едно невероятно изживяване на посетителите си.  На най-големият остров в езерото - Акдамар, се намира 11 вековната арменска църква „Св.Кръст”, единствената оцеляла от мащабното строителство на острова между 915 и 921 година от арменския цар Гагик 1. Ще се качим на корабче, което ще ни отведе до острова и ще посетим този средновековен паметник на арменската архитектура, известна със своите стенописи , барелефни резби и фризове с библейски сцени.

  След това посещение ще имаме възможност да си починем под бадемовите дръвчета и да изпием по чашка турски чай и турско кафе.

  Отпътуване за гр. Ван - историята на гр. Ван в Турция е от преди 3000 г. Легендата гласи, че асирийската царица Семирамида, обсаждала крепостта, но се влюбила в местен войник,  който бил убит. В негова памет царицата достроила крепостта и заповядала да се прокопае напоителен канал, дълъг 52 км и ползван и днес.

  Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.

• Ден 8Ван – Истанбул - Варна (закуска)

  Закуска в хотела и  освобождаване на стаите. Следващата ни спирка е  крепостта Ван в центъра на града Ван и наскоро откритият  богат археологически  музей. След това приятно посещение ще спрем да разгледаме ателието, където се възстановява  изкуството на Урартското сребро и ще получим информация за Саватското и Арубанското изкуство. Отправяме се към къщата с Ванските котки. Тези изумителни животни са рядък  тип и са под защита. Затова износът им извън Ван е забранен и се отглеждат в специални обекти.

  Трансфер към летището в град Ван за директен полет на Turkish Airlines в 16:15 ч. до Истанбул и кацане в 18:35 ч. Отпътуване за България с лицензиран транспорт. Почивки по път и прибиране. Късно пристигане в Бургас/ Варна.

  КРАЙ!